Стане ли дума за Северното Черноморие, то средностатистическите ни понятия стигат най-много до Шабла. Не за друго, а заради прословутата резиденция и фара, който е смятан за най-стария на Балканите. Прието е, че е на 150 години, но специалисти доказват, че на това място подобно съоръжение е имало поне още от сто назад. Той си е и най-източната точка на България. А познавачите на географията поне понятийно назнайват и Шабленското езеро. Забележителност е и рибарското селище край Шабла, но в тия жеги рибарите нямаха късмет, едни пиеха мастика, други бира и пустосваха, че рибата вместо на пасажи е станала "индивидуалист".

---

А от Шабла нагоре е истинското море. Не за ценители, а за самотници. И най-вече за тези, на които бетонните спални, наречени туристически комплекси, никога не са им били симпатични. Докато пътувате за там, карате все едно на тренировъчна писта - нито пред вас, нито зад вас има някой. Насрещното движение пък е като на манифестация. Румънците, отскоро братя по евроинтеграция, са се впуснали смело към нашето море и срещу вас летят предимно дачии.

На 6 километра от пътя, водещ за Констанца, остава село Крапец. С нищо незабележимо, ако не броим старите морски капитани, които твърдят, че от него започва навигацията по Българското Черноморие. Предимството му е в екологично чистия район и нещо, което рядко може да се види по нашето море - спокойствието. В селото живеят около 60 постоянни жители. Има и три хотела. Някога е имало и къмпинг. Днес сградите му пустеят.

Истинската находка обаче е 9,2-километровият плаж, който стига чак до Дуранкулашкото езеро. Смятат го за най-дългия в България. Широк е около 20 метра, изпъстрен е с червеникави дюни, а морето пред него е тихо и спокойно, с равно пясъчно дъно. В средата на лятото



остава незасегнат от тълпите туристи



от всякаква националност

Малко преди обяд на него имаше само 5 души. Един от тях до колата си със софийска регистрация беше опънал палатка. Околовръст няма жива душа, ако не броим нахалните гларуси. Беше загорял като мавър, брадясал и имаше вид на човек, доброволно напуснал цивилизацията. Към удобствата й го връщаха единствено газовият котлон и електрическият фенер. Радио и портативен телевизор нямаше. Сигурно си струва така да изкараш десетина дни...

Връщаме се на главния път. След отбивката за Крапец на още около 3 километра е Дуранкулашкото езеро. Отделено е от морето с широка тридесетина метра пясъчна ивица. Наричат го още и блато. Той е привлекателно място за всички любители на риболова с изобилието си от бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда, раци и дори змиорка. Езерото е забележително с това, че е единственото у нас, където



на воля се въди див шаран



С две неща е известно Дуранкулашкото езеро - разположено е на основния път на миграция на прелетните птици Via Pontica, а на големия остров в него се намира храмът на Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст около две 2500 години.

И оттам право на 6 км на север е граничният пункт Дуранкулак. Когато влезете в него и се виждате като единствената българска кола, която напуска страната, няма начин едно съмнение да не ви обземе: "Къде ли съм тръгнал?".

Румънските митничари не правят проблеми, но и заникъде не бързат. Така се губи половин час, докато се вдигне бариерата. После пътят става различен - гладък и примамлив и тръгвате смело напред. Най-близкият град, на около 15-ина километра от нашата граница, е със симптоматичното име Мангалия. Има около 80 000 души. За обиколка на забележителностите му с кола е достатъчен и час. Сред тях са археологическият и морският музей, както и центърът на града. Интересен е и хотел "Президент", който е издигнат до руините на старинната крепост Калатис. Плажът край града е широк до 70 м.

Оттук



започва плажната ивица на Румъния,



която е дълга малко повече от 70 км и курортните комплекси по Румънското Черноморско крайбрежие. На около 7 км от Мангалия те са все с божествени имена - Юпитер, Сатурн, Олимп и Аврора. До тях се стига по обиколен път, който също води до Констанца. Като правило са изградени от високи 10-12 етажа хотели, приличащи по-скоро на почивни станции. Най-нов, и съответно най-модерен, е "Олимп". Дискотеките и нощният живот са съсредоточени в "Нептун".

След тях по пътя е балнеолечебният курорт Ефория, разделен на две части - Север и Юг. Макар да е на брега на морето, е по-известен с калолечението, което лекува болести на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и кожни, включително и псориазис.

Преди Констанца е Тулча - българската болка. Изоставили сме го окончателно през 1940 г. Оттук са книжовникът Васил Икономов, актрисата Надежда Костова, художникът Рафаил Матеев, на когото повечето творби са в националната художествена галерия в Букурещ, естествено, като на румънски художник. Тук са преподавали Васил Друмев и Сава Доброплодни, Кръстьо Мирски през 1876 г. е отворил първата българска книжарница и най-сетне



тук е роден Стефан Караджа.



Днес за нашенците в старо време там "говори" запазената им църква "Св. Георги", но пък няма никакъв писмен знак, по който да се открие.

От Тулча тръгва и корабът, с който туристите за около 3 часа могат да се разходят до делтата на Дунав.

И най-сетне сме в Констанца. Градът е с около 300 000 души. Големи заводи, малко позападнали и навяващи мисъл за изоставеност, се подреждат от двете страни на пътя. Идва редът на панелните блокове, към центъра на града са и задръстванията, при които на по-нервните им идва да зарежат колата и за да стигнат по-бързо, да се движат пеша.

Малко са забележителностите на Констанца - музеите за история на природата и археологията, на морето, на етнографията, както и православният събор, катедралата и джамията, които идват да покажат, че три религии са господствали по тия земи. Самите румънци към тях прибавят строените в по-ново време аквариум, делфинаруим и планетариум, че дори казиното.

На площад "Август" е Паметникът на римската вълчица и Ромул и Рем, които бозаят от нея. Препратката към историята е ясна - румънците са наследници на древните римляни. В действителност през 29 г. пр. Христа римляните превземат града, а скоро след това император Октавиан Август заточва в него поета Овидий, който умира тук едва 26-годишен. И понеже сме в дебрите на историята, да припомним, че градът е завладян от болярина Добротица.

Мамая току до Констанца е най-големият черноморски румънски курорт. Открит е още през 1906 г. От 80- до 300-метрова ивица земя



отделя езерото Сютгьол от Черно море



По протежение на 8 километра са събрани близо 50 хотела. Целият курорт заедно с езерото и морето се вижда идеално от кабинковата въжена линия, която го преминава по цялата му дължина по въздуха. На места се издига до 30 метра. Плажът е около 6 км, а пясъкът - с тъмен оттенък. Затова и румънците се пекат на шезлонги. Напоследък по-предпочитаното място е новопостроеният аквапарк, където настава невъобразима гъчканица. Същото е и по паркингите пред хотелите - почти не може да се намери място за паркиране. В общи линии Мамая си прилича на соцкурорт. Обяснимо е - най-популярен е през 60-те и 70-те години на миналия век. Хотелите са 4-5-звездни, всички с ресторанти и лоби-барове.

И тук са неизбежни сравненията - ресторанти с румънска кухня, печени тестени изделия, бира от световните марки. Цените са близо 2 пъти по-високи от нашите. За да не е само море, веднъж пристигнал в Мамая, те канят на "религиозен туризъм" - обиколки край манастирите, които само около Констанца са десет, и археологическите обекти, предимно римски. И уж всичко е като у нас, само дето луксът и инвестициите ги няма. А докато дойдат те, все повече румънски туристи ще атакуват нашето Черноморие.